Архив

Archive for октомври, 2010

Брандинг перспектива към бизнес ценностната система в България

Създаването на една марка е уникална смесица от наука и изкуство. Това е сам по себе си творчески процес, който отразява до голяма степен същността на хората, които го извършват – техните възгледи за живота и отношението към клиента, техните ценностни системи, морал и принципи. Това са все елементи, които следва да ръководят поведението на един маркетингов специалист. Познаването законите на брандинга играе неотменима роля за облекчаване както раждането на бранда на основата на смислена и солидна идея, така и неговото последващо изграждане – чрез поставяне на фокуса върху нуждите на целевите потребители и улесняване до максимална степен на техните възприятия. За да има полза от дадена марка всеки, свързан с нея, тя е длъжна да изповядва общочовешките ценности и морал. Тя трябва да предоставя стойност на потребителите чрез прозрачни и честни действия, недопускащи нанасянето на вреди както за здравето, така и за психиката на личността.

Колко от производителите в България съблюдават този принцип, при осъществяване на своята маркетингова дейност? Колко от продуктите в нашата страна, били те национално производство или чуждестранни, имат за цел да спечелят, благодарение на благодентсвието на своите потребители, а не за негова сметка? Нека разгледаме как стоят нещата на практика у нас, ръководейки се от метода на личния опит, наблюдението по улиците и магазините в страната, както и от познанията си в сферата на хигиената на храненето, медицината, здравословния начин на живот. Всеки, който желае да сподели своето мнение е добре дошъл да го направи.

За да достигнем до определени изводи и характеристики при описанието на ценностната система на бизнеса в България, нека си зададем следните въпроси:

  • Колко и кои са широкорекламираните в страната полезни за здравето продукти – храни, напитки, облекло, продукти за бита и личната хигиена и други?
  • Колко и кои са новите продукти, създадени на основа незадоволено здравословно търсене, притежаващи уникални отличителни белези, привлекли интереса на медиите за собствено популяризиране чрез неплатени репортажи?
  • Колко и кои са марките, които са готови честно и открито да признаят, че прилагат некоректни практики в производството и отношението си към потребителите, доказани от независими експерти в определена област, както и да изменят коренно начина си на дейност, вследствие от подобно признание?
  • Колко и кои са маркетинговите, рекламните и пр. агенции и обслужващи посредници между производителя и крайния клиент, които имат волята и са готови да откажат работа върху проект, който има за цел да лансира на пазара или рекламира вреден за здравето или безполезен, основан на измама продукт, отказвайки се от дадения клиент и съответната комисионна?
  • Колко са маркетолозите, които са готови да влязат в открит спор с топ мениджърите в своята организация, без значение от възрастта и стажа си, когато забележат, че от тях се изисква осъществяването на практики, които ще окажат лошо влияние върху клиента или марката? Колко от гореспоменатите специалисти в посочената ситуация не изпитват ни най-малко притеснение за работното си място, ако заемат подобна позиция?
  • Колко и кои са марките, които безкористно защитават дадена кауза за благоденствието на своите потребители, чиито продукти със своите характеристики подпомагат обществото или определена социална група?
  • Каква е частта на безвредните за здравето, биологично чистите, ергономичните, полезните за хората продукти, не съдържащи никакви вредни или лъжливи суровини по рафтовете на родните супермаркети и хипермаркети? А колко от марките реално се грижат за здравето на клиентите, предлагайки им продукт, който не само ще ги направи щастливи в краткосрочен план, но и няма да им навреди в дългосрочен?

Според вас, каква част от представените въпроси са риторични с оглед на впечатленията ви от бизнес действителността в България? Разхождайки се по магазините, често ставаме свидетели на некоретно описани и представени продукти, на изделия, които привличат с дизайн и опаковка, а в крайна сметка са твърде опасни за здравето. Като например:

  • обувки от некачествени материали, излъчващи токсични вещества при съхранение, с форма и височина на тока (при дамските под 2 см и над 4 см), които сриват при употреба повече от 2 часа ставите и стъпалата на носещите ги;
  • шампоани, съдържащи сулвати на натрия, пенещи се и миещи отлично дори кален танк после тренировъчна операция, но рушащи структурата на косъма (допълнително омазнявайки го) и оказващи вредно въздействие върху организма, веднъж попаднали през кожата в него, предизвикващи в дългосрочен план катаракта, при чест контакт с очите; такива миални препарати понякога са позиционирани и към детска аудитория или хора с косопад;
  • всички газирани напитки без изключение (да, даже и минералната вода) – имат уникалната способност да увеличават жаждата и да разсипват стомашно-чревния тракт на техните любители, но разполагащи с огромни бюджети за реклама и въздействие върху хората;
  • хранителни продукти (месни, захарни изделия), съдържащи маргарин, хидрогенизирани растителни мазнини, консерванти (с изкл. на захарта), изкуствени оцветители, подсладители, соеви компоненти и други заместители;
  • заведения за бързо обслужване (с ниско равнище на хигиена или предлагащи нездравословна храна) – в местата за продажба на дюнери, при неспазване на перфектна хигиена, може да се достигне превишаване нормата на съдържание на стафилококови бактерии в размер на 2000 пъти (!!!);
  • електрически уреди, несъответстващи на стандартите за качество в ЕС, нормите за допустими равнища на магнитно излъчване, изработени от малотрайни или лесно разрушими материали;
  • банки, предлагащи и рекламиращи своите облекчени условия за отпускане на жилищни кредити, не обяснявайки в комуникационните си материали изискванията към и характеристиките на изрядния кредитополучател;
  • други – може да добавите нови категории недобросъвестни продукти.

Действителността у нас е поразяваща – голяма част от фирмите се стремят да печелят, произвеждайки ненужни или вредни за здравето продукти. А приходите им са за наша сметка. За съжаление, много от настоящите марки на родния пазар са или копие на чуждестранни практики или международно наложили се такива. Естествено, съществуват във всяка категория и продукти, достойни за уважение брандове, носещи следните характеристики:

  • отличен фокус върху нуждите (осъзнати и скрити) и благоденствието на клиента, с определена конкретна полезна отличителна черта, благодарение на която навлизат за дълго в съзнанието на хората;
  • специализация с хирургическа точност и солидна експертиза, доставяща качество и възхитително обслужване преди всичко;
  • осъзнаване на факта, че истинският собственик на марката е потребителят и единствено неговото мнение има значение – да, експертите, които могат да оценят нивото на една реклама сте именно вие, драги читатели, в качеството си на клиенти на даден продукт;
  • постоянна близост с клиентите и последователите си, непрекъсната откровена комуникация посредством всички възможни точки за контакт, с цел получаване на свежи идеи за иновации и усъвършенстване (съвременните дигитални и онлайн технологии позволяват и улесняват този процес значително);
  • способност за естествено привличане на медийно внимание към себе си, за поддържане на интерес към инициативите си, благодарение на тяхната индивидуалност, уникалност, полезност.

Да, налице са и такива производители, марки, продукти, макар понякога да е необходимо да ги търсим с лупа. Познаването законите на брандинга и прилагането им на началния етап, при зараждането на новата марка само може да ускори и увеличи количеството на диамантите, сред масата обикновени камъни. То обаче не е достатъчно. Нужно е впиване на морално-етичните норми и най-добри практики още по време на средното образование, а след това и зад университетските скамейки. Решаващо е масовото популяризиране успеха на брандове (безплатно от страна на медиите), които са се посветили на изучаването на своите целеви потребители, на доставянето на превъзходни и здравословни продукти, носещи приятни емоции. Важно е да се насажда у младите специалисти увереност, че могат да си изкарват хляба и чрез съблюдаване на висок морал и фокусиране върху изконните общочовешки ценности. Задължителен е нулевия толеранс от страна на потребителите към вредните стоки, а от страна на държавата – солидни закони и механизми за спазването им от производителите. Да, съществуват професионални етични кодекси и са достойни за уважение всички, които се стремят да ги спазват в ежедневната си дейност. Такива професионалисти и фирми трябва да бъдат насърчавани! В противен случай, за бизнес отговорност, етика и морал като основа на стабилна ценностна система ще четем само по сайтовете на големите корпорации и едва ли ще наблюдаваме на практика.

Имате ли любимци, които отговарят на посочените характеристики? Споделете ги с нас! Какво е мнението ви за ценностите и професионалната етика на фирмите и служителите в България относно брандинг практиките? Едва ли бих могъл да обхвана всички аспекти по темата самостоятелно. Коментарното поле към статията очаква вашия принос за нейното обогатяване! 🙂

Bookmark and Share

Advertisements
%d bloggers like this: