Брандинг идеализъм

Перефразирайки заглавието на нашумелия български филм – кандидат за наградите Оскар, спокойно мога да кажа – светът от марки е голям и спасение дебне отвсякъде! И наистина е така, само трябва всеки да го открие за себе си и за марката, която управлява и за чиито просперитет се бори ежедневно (в личностен и корпоративен план). Спасението, за което говоря, се крие в идеалите, които изповядват професионалистите. Спасението е там, където се е загнездила болката при сблъсъка с безпощадно унищожаваща се марка, започнала своето разширение и вървяща надолу по пропастта.

Често ставаме свидетели на „далновидното“ проникновение, до което топ мениджмънтът на най-засегнатите от кризи и икономически спадове фирми достига с думите – „хората ни асоциират с нещо свръх конкретно и определено, време е да променим това, като се представим и в друга светлина“. Чувайки подобно словосъчетание, неведнъж съм изпадал в емоционален шок и ужас, особено когато се очаква от мен да изпълня това разширение, разбирай – ритуално брандинг самоубийство на изградило се в съзнанието на хората същество. ДА, за всеки истински брандинг специалист всяка марка, върху която работи (било то собствена или чрез консултантските услуги на агенцията си), подобна фраза преобръща нещо в душата и сърцето му, тъй като той чувства бранда като свое отроче.

И колко трагично безуспешни могат да бъдат усилията ни да убедим в противоложното своите ръководители, искащи от нас да съсипем нещо, вече добре изградено и постигнало най-същественото – конкретика в съзнанието и възприятията на потребителите. А те търсят не усложняване, а опростяване. Колко от вас са се лутали из щандовете на големите хипермаркети, търсейки рафта с любимия продукт и забелязвайки, че точно той се е изчерпал или служител не го е заредил навреме? Разширението на една марка води до превръщането й в подобен супер- или още по-лошо – хипермаркет, в мислите на хората, за които става все по-сложно да се ориентират какво да очакват от нея. Когато се опитваш да означаваш всичко, тогава не означаваш нищо!

И все пак, както вече споменах, спасението ни дебне отвсякъде. А в какво се изразява то? Отговорът би трябвало да е очевиден – в спазването законите на брандинга и маркетинга и пълноценното им съблюдаване при изграждането на стабилната основа от идеали, които да ни сочат правилния път за преценка безотказно. Именно брандинг идеализмът е белег на младостта и „неопитността“, от която се страхува всеки, търсейки нови служители, особено в състояние на криза. И така порочният кръг се затваря – вместо фирмите да набират идеалисти, мотивирани да осъществяват и следват ценностите и принципите си за усъвършенстване на всички организационни процеси, до които се докоснат и превръщането им в образци по учебник, се набляга върху дългогодишния опит. Вместо да се преценява поведението, начина на мислене, се гледа опитът. А той е нож с две остриета. Полезен е, когато е изграден чрез непрекъснато оптимизиране на собствената дейност, чрез стремеж към лично и професионално усъвършенстване ежедневно, чрез отвореност към промяната. Вреден е, когато олицетворява дългогодишно натрупала се рутина и автоматизация на реакциите, без желание да се промени статуквото и навиците. Вреден е, когато е натрупан без солидна теоретична подготовка на принципа – прави както пряват останалите.

Съчетанието на полезен опит със силно изразени идеали е брилянтната комбинация! Такъв се натрупва при работа в неправителствения сектор, още по време на студентските и ученическите години. Тогава човек се изгражда най-пълно като личност и професионалист, шлифовайки светогледа и нагласите си. Така се научаваме да поставяме под въпрос възприетите норми и мнения, да не сме подвластни на псевдоавторитети и да се доверяваме, само след като сме получили необходимите аргументи и доказателства. Именно поради тази причина подобен опит се цени много високо от проспериращите компании, защото той означава едно – способност да се отдадеш на кауза, за развитието на нещо, в чиито смисъл вярваш! Така се изгражда идеализъм, който вдъхновява както своя носител, така и околните.

Отговорност на всеки професионалист в областта на брандинга е да създаде своя силна ценностна система и идеал, които неотклонно да следва, без да се примирява със статуквото. Когато такива са налице, всяка стъпка е в правилната посока. Без идеализъм няма емоция, а само разум. А без емоция няма лоялност, няма привързаност към дадена работа и марка, няма стремеж за развитие. Без тези живителни частици, всичко се прави отвътре навън, с мисъл върху производството, а не върху клиента и потреблението. И се започва една серия от вредни за хората продукти, съдържащи евтини, но застрашаващи живота ни в дългосрочен аспект съставки – хидрогенизирани мазнини (в хранителното произвоство), купища химия и консерванти (сякаш като си купим салам ще го държим в хладилника 6 месеца), некачествени евтини уреди (които вместо да са полезни, влошават живота на потребителя), неусвояващи се витамини и минерали в храните и козметичните продукти и т.н. Списъкът може да продължи много дълго.

Когато няма идеали, или когато те са свързани единствено с придобиването на парични средства на всяка цена и за сметка на околните, тогава е налице проблем. И точно тук идва момента за изява на истинските брандинг специалисти, необременени от мотото „прави чинно само това, което са правили и другите преди теб и което ти казва шефът“. Те вместо да копират вредното производство на останалите, снижавайки разходите и съкращавайки живота на собствените си клиенти, провеждат масивни ПР кампании, даже и реклами, чрез които разобличават недобросъвестните и показват преимуществата на своя по-скъп, но здравословен продукт. Представете си сладоледена торта, която вместо хидрогенизираната вредна мазнина в грижа за потребителите съдържа зехтин или нормално растително масло! Едва ли бихме се отказали от подобна реалност. И който ни я предложи, с удоволствие бихме си купили от него, загърбвайки всички останали мошеници, представящи ни се лъскаво с милионните си маркетингови бюджети.

Брадинг идеализмът поражда любов – искрена, безусловна, отвъд разума. Любов към това, което вършиш за една марка. Любов към потребителя и от негова страна към твоето отроче. Брандинг идеализмът е онази пътеводна светлина, която ни кара да стъпваме уверено по склона към върха, към успеха в съвсем реална среда. Той ни кара да летим, но не в облаците, а със скоростта на светлината, взимайки правилно решение винаги, когато пред нас е налице възможност за избор. Всеки може да се докосне до това усещане – спокойстсвието да отстояваш гледната си точна, аргументирано и през призмата на ясно определена ценностна система. И тогава всеки противоположен аргумент налива вода в собствената ти мелница. Как да постигнем това? С постоянство и вяра в идеалите!

Брандинг идеализмът ни зарежда с тази положителна емоция, която се явава движеща сила за промяната, за оптимизацията на това, с което се занимаваме. Идеалите ни задават посоката. Без тях живеем и работим ден за ден, вървим по разни пътища и всеки от тях ни води нанякъде. И така докато не се появи поредната криза или спънка, която може да унищожи бизнеса ни с лекота.

Какви са вашите идеали? Кои са нещата, които са ценни за вас в брандинг аспект? Каква е визията ви за успешната марка, за успешната фирма и за благополучието на клиента? Не се колебайте да споделите в коментарното поле отговорите си на тези въпроси!

Bookmark and Share

Advertisements
  1. 09.03.2010 в 16:11

    Съгласен съм, особено за опита на работното място.

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: