Archive

Archive for декември, 2009

Брандинг урок от Дядото с пуканките във Варна

Всеки град в България има своите символи. Всички те притежават своето място в съзнанието на местните жители, а и не само на тях. Едва ли има варненец, който да не е чувал за Дядото с пуканките или да не си е купувал от него този вкусен продукт, неизменна част от разходките из Морската градина. Неотдавна дори беше създадена фен група във Facebook, посветена на симпатичния старец, който впечатлява със страстта, която влага в това, което прави. И съзнателно или не, той е същинско доказателство за успеха, до който води приложението на неизменните закони на брандинга! Нека разгледаме как става това.

Изключително силен фокус на предлагането. Налице е брилянтно приложение на закона за свиването, според който една марка увеличава силата си при стесняване на обхвата. Човекът предлага един конкретен продукт от дълги години – пуканки, в различните им разновидности. Дори технологията, която използва, не се е променила с течение на времето. Същите тези средства, които карат хората да чакат на опашка пред количката с вълшебните пуканки.

Чрез постоянство към тотално лидерство и дългосрочен успех. Вероятно потреблението на пуканки е бележило спадове и ръстове, но дядото не е променил и на йота своя асортимент. В силни или слаби периоди, той винаги е предлагал пуканки, с което е устоял на времето и е наложил в съзнанието на гражданите собствената си марка като олицетворение на продуктовата категория.

Устойчивост пред изкушението за разширяване. Макар да е имал възможност да генерира малко повече приходи от продажби в краткосрочен план, дядото с пуканките е останал верен на това, което обича и може да прави най-добре. Той е специалист в една конкретна област и много правилно е осъзнал тази своя силна страна. Вместо да започне да прибавя шоколадови изделия и други дребни залагалки, човекът е останал верен на пуканките. И правилно! Едва ли някой би се редил на опашка да си купи вафла от него. Не така стои въпросът с пуканките обаче.

Убийствена за конкурентите конкретност. Най-силната характеристика на една марка е нейната конкретност. Това е постулатът на едноименния брандинг закон. Когато си фокусиран в едно нещо, много лесно ще спечелиш думата, в съзнанието на клиентите. И те ще ти се отблагодарят, като не спират да купуват точно от теб, защото винаги, когато си помислят за пуканки, те се сещат първо за този, който ги уселнява, специализирайки се само в това – дядото на площада пред Фестивалния и конгресен център във Варна. Така се печели дума, в съзнанието на клиентите.

Автентичност, водеща до статус на икона. Законът за препоръките гласи, че най-важното за една марка е нейната претенция за автентичност. Само тя, а не конкурентите, олицетворява оригиналния продукт. В случая с дядото, неговата автентичност е дело на самите клиентите и на препоръките от уста на уста. Както и са опашките, които се вият пред пуканките, които продава. А по-силно визуално доказателство за качество едва ли може да се намери. Особено, когато около теб има други колички за пуканки, пред които почти никога няма клиенти.

Съвършен микс от реклама и популяризиране. Тези две дейности реално се осъществяват от лоялните клиенти на дядото. А те, повярвайте, са много и то с различен социален статус, представители на разнообразни субкултури и групи. По този начин, чрез ПР от уста на уста, чрез перфектното си разположение на пъпа на морската столица, дядото постига такава комуникационна ефективност, на която могат само да завидят повечето агенции от бранша. А какви са разходите в тази насока? Нищожни, в сравнение с милионните бюджети, прахосвани ежегодно от големите родни и международни корпорации, опитващи се да наложат своето виждане за нещата в мислите на потребителите – естествено безуспешно.

Спазването на всички тези принципи води неминуемо до постигане на лидерство на даден пазар. Това, което е превърнало дядото с пуканките в икона за Варна и в предпочитана марка за много поколения, е може би най-важната съставка за успех в днешно време – ЛЮБОВТА! Подплатена с уважение към клиентите и неимоверна страст, отдаденост, на това, в което е най-добър. Всеки знае, че срещу левчетата, които дава за царевичната магия, ще получи повече, отколкото очаква и то поднесено с благата усмивка на дружелюбния старец. Какво по-хубаво начало за поредната разходка в морската градина на Варна? 🙂

Ето как един обикновен човек слага в джоба си огромна част от маркетолозите в българските компании. На тях не им остава нищо друго, освен чинно да се наредят на опашка пред количката с пуканки, но не за да си купят от тях, а за да получат безценен урок по брандинг от един истински експерт в тази област! Естествено, изучаването на подобни добри практики ще е от полза за всеки.

Нека приветстваме нашия нов член в групата на брандинг отличниците! Линкът е към страницата на царя на пуканките във Facebook, която вече има над 6000 фена (към момента на публикуване на статията)!

Bookmark and Share

Мултирама – опит за специализация

Едва ли на някого е убягнала рекламната кампания на Мултирама – най-голямата специализирана верига за компютри и периферия в България. Налице е завиден фокус в комуникацията, което е похвално и със сигурност е стъпка в правилната посока. Когато разполагаш с търговско пространство на супермаркет, посветено на определена продуктова категория, тогава разбиваш конкуренцията както по качество, така и по богатство на избор. Едва ли в страната има друг магазин, който да предложи повече видове компютри (настолни и лаптопи), отколкото Мултирама. Ако такъв е налице, драснете името му в един коментар, за да го разгладаме 🙂

Посланието е ясно – при нас може да очаквате компютри и периферия. Законът за свиването на думи е спазен. Бърз поглед в сайта на Мултирама показва, че освен посочените продукти, веригата предлага и куп други технологични решения. В това именно се крие нарушаването на закона за разширението, според който силата на една търговска марка е обратнопропорционална на нейния обхват. Има разминаване между думи и действителност. Предлагат се чак и телевизори, което вече надминава предварително създадените очаквания у клиентите напълно.

Кога бихте посетили един магазин на Мултирама? Най-вероятно при нужда от компютър или периферия. Поне такива би трябвало да са очакванията на маркетолозите във фирмата, при положение че напълно правилно са фокусирали посланията си в тази специфична насока. Защо тогава се предлагат и куп други неща, за поддържането на запаси от които са необходими разходи, които иначе биха могли да се спестят или да се насочат към усилване специализацията и фокуса? Сред българския бизнес битува схващането, че за да си успешен, трябва да предлагаш много различни продукти. По този начин ще преодолееш временни конюнктурни спадове в продажбите на определена категория изделия и ще балансираш приходите. Съгласете се, че на теория това звучи съвсем логично.

Този постулат за съжаление отразява единствено гледната точка на продавача, но не и тази на купувача. Потребителят търси асоциирането при формиране на очакванията и предпочитанията си. Когато изтъкнеш, че си експерт в определена област, никой не иска да му предлагаш решения в още куп други сфери. Пазарът непрекъснато се дели на подкатегории. Да предлагаш технологии вече не означава абсолютно нищо, поради богатството на тази област. Успехът се постига чрез заемане на ниша, в която първото или второто място са свободни. А не чрез разширяване на обхвата, за да опитаме да приберем колкото се повече парички от клиентите.

Прочутият виц за „невероятно умелия“ продавач, който продал джип на клиент, дошъл да си купи такъм за риболов, може да впечатлява родните търговци неимоверно. Следването на този пример обаче е в тотален разрез с нуждите на потребителите, а те все по-често наказват подобно нещо.

Не ни остава нищо друго, освен да наблюдаваме как ще се развие т. нар. специализация и дали ще сме свидетели на смелост от страна на веригата Мултирама за още по-силно свиване на фокуса и отстраняване на несвързаните с компютрите и периферията артикули, за оптимизиране на предлагането. Имате конструктивни мнения и прогнози? Споделете ги в секцията за коментари, а и не забравяйте да гласувате доколко ви е харесала статията! 🙂

Аз съм силен привържаник на правилото за пълния член в българския език, така че бих искал любезно да помоля всеки, който оставя коментар, да го съблюдава и да не допуска грешки в това отношение. Все пак важна роля на медиите (онлайн или офлайн) е стимулирането правописа и правоговора на аудиторията 🙂

Bookmark and Share

За марките и любовта

Легендарната рок група Бийтълс изпя незабравимата си класика „Всичко, от което се нуждаем, е любов“ преди повече от 35 години. Днес това послание е толкова силно валидно в брандинга, колкото едва ли можем да си представим. Кевин Робъртс в невероятната си книга „Марките на любовта“ с хирургическа точност отбелязва спецификата на съвременната бизнес реалност – живеем в епохата на икономиката на вниманието! Информацията е ценен ресурс, но тя вече е в такова изобилие, че са необходими огромни усилия на едно послание да си проправи път сред всички останали.

Ролята на брандинга да отличи една марка от конкурентите, на основата на уникалната й идентичност, не може да бъде ефективно изпълнявана без взимане под внимание емоциите на целевите групи. Именно те ни подтикват към действие всекидневно. И докато трудното ежедневие на граждани в преходна икономика ни засипва с негативи, едно е чувството, от което всеки има нужда, за да усети смисъла на съществуването си – любовта! Това важи и за търговските марки, които се стремят да навлязат в съзнанието на потребителите и да формират предпочитанията им.

Какво отличава любовта от симпатията? Страстта! За да успее на пазара, един бранд вече не е достатъчно просто да е атрактивен, отличавайки се от масата. Да, тази диференциация неминуемо ще предизвика желание и интерес, но какво следва от това? Веднъж спечелил внимание, трябва да знаеш как да го използваш. Причината, заради която една марка трябва да се стреми да навлезе в съзнанието на потенциалните и реалните си клиенти е намерението й да дава всичко, на което е способна, за просперитета им! Хората се опознават в реалното общуване, когато сме близо до емоциите и ежедневните им проблеми. Брандингът не е лабораторен процес, присъщ на кабинетния маркетинг. Управлението на търговската марка трябва да става там долу, на бойното поле, чрез непрекъснат контакт с и грижа за тези, които са отделили средства, за да купят даден продукт. Те са важните, а не печалбата на всяка цена! В крайна сметка, много малко български бизнесмени осъзнават зависимостта „клиентска удовлетвореност и любов – продажби и печалба“. Да, за да печелиш, трябва да продаваш, но въпросът е какъв да е подхода при продажбите. Отговорът днес е само един – всеотдайност и грижовност, любов към всички, които имат нужда от продукта или услугата, олицетворявана от дадена марка. Но в никакъв случай – натрапчиво и вмешателско поведение, чрез навлизане без покана в личното пространство, с алармиращи еднопосочни послания, казващи на хората колко хубав е произвеждания продукт и как трябва непременно да си го купят!

Много фирми твърдят, че клиентът е цар. За тях обаче истинският цар са парите и оборотите, които трябва да постигнат за следващото тримесечие. Ето до какво води убедеността, че маркетингът е битка между продуктите, а не за възприятията, че успехът се дължи на сложни анализи и хиляди отчетни таблици, а не на отношенията с хората! Разширявайки продуктовите си линии, бутайки на пазара всичко, което им хрумне, без значение какво желаят потребителите, стимулирайки единствено егото си чрез налагането на подтърговски марки, предприятията доказват, че се интересуват единствено и само от себе си. Това лицемерие ще бъде все по-често наказвано и то безпощадно.

Когато обичаш, ти си готов да дадеш без оглед на това, което ще получиш в замяна. Ти уважаш този, от когото зависи просперитета ти – именно клиента, и му даваш непрекъснато все повече и повече, за да може той да бъде колкото се може по-щастлив и успешен. Продажбите и печалбите са резултат от искреността, която винаги намира желания отклик от точните хора. Любовта не се печели насила или по едностранна инициатива. Марката на любовта в музиката – Аеросмит, представя това с простичкия цитат от песента си Full Circle (албум Nine Lives, 1997) – „love is love – reflected“. Бизнесът в България трябва или да приеме това и да промени отношението си към хората – и служители, и потребители, или да си понесе логично унищожителните последици.

Корпорациите не правят хората успешни. Хората, които работят в тях определят какво ще се случи с корпорациите! Ако няма любов вътре в екипа, който стои зад даден бранд, то няма как да има такава и към клиента. Абсолютно всеки процес в една организация трябва да бъде организиран през призмата на потребителя. Не е случайно, че едно от големите летища в Делхи, Индия, е възприело този подход и е постигнало уникалните в световен мащаб 10 минути престой на пътника от кацането на самолета до излизането през изхода на сградата. Как е станало това? Ами всичко – от строежа до програмирането е било направено да служи на клиентите и хората, които се грижат за тях! И тук идва любовта – мениджърите на въпросното летище са си поставили за цел да сведат продължителността на престоя до 7-8 минути! Ето как се обича! 🙂

Би било чудесно, ако споделите кои са вашите марки на любовта и защо, как те са постигнали този статут, под формата на коментар към статията. С удоволствие ще ги разгледам внимателно и току-виж са станали членове на групата „Брандинг отличници“ 🙂

Bookmark and Share

BTV Cinema – разширяването продължава

На 7-и декември 2009 телевизионият канал BTV пусна в ефир новия член на медийното си семейство – BTV Cinema. Зрителите станаха свидетели на солидна комуникационна кампания за популяризирането му чрез интервюта, спотове, анонси в новините и т.н. На повърхността всичко изглежда внушително и логически оправдано. Според ръководителите на новото подразделение, пускането му е повлияно от желанията на зрителите, проучени чрез специално проведено допитване. Чисто мениджърският поглед отвътре навън би отчел това като сигурен сигнал за наличие на незаета ниша и възможност, която не трябва да се пропуска. И речено – сторено! Вече си имаме чисто нова подтърговска марка, продукт на започналия преди известно време процес на разширяване обхвата на BTV и превръщането й в мегабранд. Навлизането на нов пазар е нещо изключително полезно, когато обаче става чрез цялостно нова марка 🙂

А как изглежда лансирането на BTV Cinema през призманата на неотменните закони на брандинга?

За всеки читател, който ги познава в детайли, става ясно, че за втори пореден път, след въвеждането на BTV Comedy, е нарушен законът за разширението чрез въвеждане на подтърговска марка. До какво ще доведе това? До продължаващо размиване идентичността на основната марка-водач – BTV. Ако по всичко личи, че този подход е грешен, кое точно кара голяма част от българските мениджъри и в частност маркетолозите в медията да го следват целеустремено? Разковничето за отговора на въпроса се крие в отношението към собвствения бранд. За съжаление, много водачи, веднъж стигнали върха, губят реална представа за действителността, поради прекомерно завишените самочувствие и сила на егото. Това ги навежда на мисълта, че хората боготворят личността им, а не конкретното постижение.

Когато вземем предвид пазарните взаимоотношения продукт-клиент, ситуацията придобива следния вид:

Марката, достигнала водеща позиция (гледаемост сред аудиторията), решава, че името й е причината за този успех. Пренебрегва се значението на поредицата от правилни брандинг ходове, които са реалната причина за постигнатото надмощие. Следвайки най-вероятно този модел на мислене, BTV съвсем естествено се стреми да постави навсякъде своето име, като по този начин иска да даде допълнителен начален тласък за успеха на новите си начинания, придавайки им ореола от типа „от създателите на…“, така често прилаган в киноиндустрията. Ето как се попада в капана на разширението обхвата на марката.

За обикновените хора е важна полезността от продукта или новата категория. Марката служи за наименоване, отличаване и олицетворяване на определена характеристика за услеснение чрез насочване в избора. Ние си служим с брандовете, за да ни ориентират, а не да ни объркват. Тук за нас правилото е – колкото по-опростено, толкова по-добре.

Директното обвързване на марката-майка с отрочетата изцежда жизнените й сокове до неознаваемост, размивайки най-важното й качество – конкретиката на идентичността! Кому е нужно да знае, че новият канал е продукт на създателите на BTV? Единствено на рекламодателите и на другите юридически контрагенти. За обикновения зрител важни са предванията, които му дават това, което търси и възможността с минимален брой символика да олицетвори и ясно отличи даден продукт от останалите. Кому е нужно разрушаването същността на марката BTV чрез разширяването й? Единствено на основните й конкуренти, които спокойно могат да потриват ръце в задоволство от създадената ситуация, стеснявайки фокуса и засилвайки конкретността на своите брандове. И все пак, в дългосрочен план никой няма изгода от остлабване силата на BTV.

Когато поставяш името си навсякъде и върху всичко, стимулираш единствено собственото си его. Всеки иска да общува чрез максимално кратки, ясни и конкретни послания. Защо му е на зрителя да казва две думи, описвайки даден продукт, когато може да каже една и то отличителна (уникална), без да се налагат допълнителни обяснения? Как ще се възприемат BTV Comedy и BTV Cinema? Чисто и просто като модели на основния канал, но не й като самостоятелни марки. Единственият бранд за хората тук е BTV. А какво е BTV? Не е възможно вече да дадем еднозначен отговор. Който се стреми да привлече всички и да олицетвори всичко, в крайна сметка не означава абсолютно нищо за никого.

В заключение, ако от медията наистина държат на зрителите, най-правилно е да им предложат два цялостно нови продукта – с отличаващи се и добрезапомнящи се имена, по възможност от една дума или абревиатура. И те ще бъдат много по-гледани, защото ще са атрактивни за два типа нишова аудитория, която се интересува от даден вид продукция – текущите зрители и почитатели на BTV и всички останали, които поради една или друга причина предпочитат да гледат други канали. По този начин ще са налице три доминиращи марки, собственост на една медийна корпорация, а не както сега – една мегатърговска марка, изнемогваща под тежестта да носи на гърби си своите разновидности, размивайки идентичността си. Не е сложно, само трябва да бъде преодоляно собственото корпоративно его. А това е колкото лесно да се каже, толкова и трудно да се осъществи. Особено в България.

Bookmark and Share

Разрастване на младежката доброволческа дейност

В България за младежите от отделните възрастови групи има различни възможности за включване в доброволчески инициативи. Това обикновено се осъществява чрез членство в неправителствени организации, създадени с определена идеална цел и фокусирани върху конкретна аудитория. За юношите до 18 г. водещата организация е младежкият „Червен кръст“. При студентите вариантите са два – институционализирания Студентски съвет и AIESEC (най-голямата международна студентска организация в света, с представителства в над 110 държави и повече от 35 000 активни члена).

Обособилите се лидери в своите области имат ясна идентичност и послания, отправени към добре оформени сегменти. При всеки от тях се забелязва една обща характеристика – макар да са на етапа на растеж от жизнения си цикъл (с оглед потенциала за нарастване на членската маса), то те проявяват белезите на зрялост, свързани с насищане на пазара и достигане на връх в развитието, белязан от слабо и плавно нарастване в броя на активните симпатизанти.

На какво се дължи това? В брандинга съществува закон, който гласи, че водещата марка трябва да лансира не собствените си предимства, а категорията, в която присъства. Когато дадена неправителствена организация постигне водачество и огромен дял в своята област се появява опасност от тотално доминиране и липса на конкуренти. Българската действителност показва, че доброволческата дейност не е особено популярна сред младежите, особено студентите, които са привлечени от ред други възможности за прекарване на свободното си време, имащи спорна полезност за личностното им развитие. Налице са периодични кампании за рекламиране марките на водещите организации, ясно таргетирани към целевите им аудитории и генериращи все по-добър ефект по отношение привлечен интерес и увеличение броя на членуващите. На пръв поглед всичко е идеално и е налице положителен растеж. Ако се вгледаме в цифрите и относителните дялове на заинтересованите спрямо общия брой на потенциалните кандидати за доброволци, картината придобива други нюанси.

Текущата ситуация може да се промени много лесно и бързо. Приложението законите на брандинга ще ускори този процес неимоверно. Водачите в своите области – Червения кръст и особено AIESEC, би следвало да провеждат масирани кампании за реклама на самата категория – членство в неправителствени организации и доброволческата дейност като цяло, сформиране на групи от студенти за защита на дадена кауза и пр. инициативи. Тогава, този тип активност ще генерира необходимата публичност и ще привлече интереса на все повече студенти и млади хора, които няма да гледат на комуникацията като убеждение да се присъединят и изберат точно определена общност, а като на образователни мероприятия, показващи им ползите от по-различното прекарване на свободното време. Ще започнат да възникват малки и тясно специализирани младежки обединения, които със свои средства ще се борят за вниманието на студентите. Именно те, привлечени от цялата тази шумотевица и запознати с предимствата да си доброволец, ще започнат активно да търсят най-добрите варианти за тях. И точно тук идва моментът, в който водещите марки ще са на разположение, привличайки основния пай от търсенето. И за малките новопоявили се играчи ще има членове, но много повече ще са кандидатите за присъединяване към лидерите.

Организацията, на която съм член от 2002 г. и в която съм имал възможността да се развивам в абсолютно всички функционални области – AIESEC, бележи ежегоден ръст в присъствието на презентациите си за набор на нови членове. Аз си задавам въпроса – какво може да се направи през останалото време, за да се постигне още по-висок резултат и популярност. Как може да се генерират вместо 200 посещения, 1000? Прилагането закона за категорията в брандинга ми дава точния отговор – лансиране на доброволческата дейност без директно обвръзване на кампаниите с марката AIESEC. Създаденото по този начин търсене само ще попадне на лидера, в чието име едва ли някой се съмнява. Още повече – когато студентът бъде изложен на обучаващи послания, неговите възприемчивост и доверие са значително по-високи, отколкото ако му се представя директно даден вариант за избор.

Продажбите имат за цел да лансират агресивно и изкуствено нещо, което не се търси особено. Брандингът има за задача и призвание да създаде именно търсенето, продавайки по този начин проактивно предимствата на водещата марка, позиционирайки я на точното място и в точното време. Когато един човек е в състояние на търсене на варианти, то тогава той е многократно по-възприемчив към посланията с цел привличането му към определен продукт. Тези особености и правила важат в пълна степен и за сферата на неправителствените организации. Конкуренцията е нещо положително, защото създава усещането за избор. А какво избира всеки в края на краищата? Ами водещата марка, защото е най-добра 🙂

Bookmark and Share

Супермаркети „Plus“ – качество или малки цени?

От известно време в родния ефир се върти рекламата на веригата супермаркети за евтино пазаруване – „Plus“. Създадена в Германия през 1972 г., тя вече присъства в България. Какво прави впечатление от брандинг гледна точка в опита за налагане на новата марка на местния пазар?

Слоганът „Качество на малки цени“ демонстрира вече до болка познатата на родния потребител формула, която е доказала своята неефективност и липса на какъвто и да е било смисъл. В началото на прехода, когато всеки от нас наивно вярваше в съществуването на евтини и висококачествени стоки, този модел на маркетинг комункации вършеше отлична работа. И ето тук идва опасността от предоверяването на опита и изпипаните техники. Това, което е работило в миналото, невинаги е валидно в настоящето и често е напълно неприложимо в бъдещето. Колко от вас, скъпи читатели, ще повярват, ако ви кажа, че ще ви продам евтина стока, притежаваща високо качество? Ако има такива, нека се представят под формата на коментар към статията.

Нека се вгледаме още по-внимателно в детайлите. В слоганът никъде не се споменава какво е качеството – високо, ниско, средно. Тази всеобхватност още повече обърква потребителите в представите им какво могат да очакват. Реалността показва, че за повечето от нас, малките или иначе казано ниски цени олицетворяват и сходно равнище на качеството. Кога една хранителна стока е с намалена от обичайната й цена? Обикновено, когато срокът й на годност е пред изтичане. В подобна практика няма нищо лошо, но тя трябва да бъде заявена ясно и категорично. В период на икономическа криза, все повече са хората, които са готови да купят дадена стока на ниска цена, но бидейки наясно с компромиса, който правят. И това не би ги накарало да сменят решението си. Не защото не искат, а защото не могат да си го позволят.

Съвсем друг е случаят с тясно специализираните магазини, които предлагат огромно разнообразие от определен тип стока и са в състояние да продават евтино, защото и купуват евтино от производителите и доставчиците. Но когато става дума за супермаркет, тази формула не е валидна.

Като допълнение в анализа може да се спомене лингвистичната неточност в словосъчетанието „малки цени“. В някои западни езици подобно нещо би могло да е приемливо фразеологично, но в българския звучи странно. Качественото прилагателно, което се свързва с думата цена е нисък, висок, среден, но не и малък или голям. Играта на думи не е гаранция за успех, но спазването на езиковите норми със сигурност ще доведе до по-добро разбиране на посланието.

Новопоявиата се марка супермаркети „Plus“ прилага рекламата като средство за налагане на пазара. Законът за популяризирането ясно гласи, че една марка се изгражда с ПР. А рекламата е нужна тогава, когато доверието към теб е вече факт и хората имат нужда от напомняне какво точно им предлагаш, толерирайки в случая едностранната комуникация. Пръскането на бюджетни средства за билбордове, ТВ спотове и прочие форми на реклама не е най-подходящото нещо в момент, когато новопоявилата се марка има нужда от признание. Кога то бива получено? Когато някой друг говори за нея или я препоръча от личен положителен опит. Точно тук идва ролята на медиите и присъствието на марката в страниците с авторско съдържание, а не в рекламните карета и спотове. Една по-слабоефективна форма на популяризиране са платените статии, които носят емблемата advertorial върху себе си. Те обаче са последното средство, до което отчаяно прибягват маркетолози и рекламни агенции, налагащи с нищо не отличаващ се или подобрен продукт, за който никой не би написал нещо безплатно.

Веригата супермаркети „Plus“ много ясно се е фокусирала върху определен ценови сегмент от пазара. Единственото, което е необходимо за тоталния й успех и изграждането на доверие у потребителите е да си изтъкне идентичността, без да залага на изтъркани фрази от рода на „качество при ниски цени“. Признат недостатък (по-ниското качество) обикновено се приема доста радушно от хората и привлича повече симпатии, отколкото прикриваната слабост. Все пак брандингът трябва да води до определена идентичност на марката и ясното й позициониране. Всичко останало са празни приказки и разход на средства.

Когато навлизаме с продуктите си на нов пазар ние показваме желание да станем част от една общност. Присъединяването към нея ще е факт, само ако сме допуснати от членовете й. Ако те са склонни да ни изслушат и разгледат кандидатурата ни, това е нашата възможност да сме напълно откровени с тях и да заложим на реалистичното без опити за доокрасяване. В противен случай ще бъдем логично отхвърлени. Потребителите са жестоки, в търсене на максимален комфорт и полезност. Който не се съобразява с тяхните възприятия бива моментално отхвърлен.

Спазвайки закона за думата в брандинга, от „Plus“ следва да направят необходимата жертва – качество или малки цени. В никакъв случай не и двете. Особено, когато става дума за маркетингови комуникации с целевата аудитория.

Bookmark and Share

%d bloggers like this: