Разрастване на младежката доброволческа дейност
В България за младежите от отделните възрастови групи има различни възможности за включване в доброволчески инициативи. Това обикновено се осъществява чрез членство в неправителствени организации, създадени с определена идеална цел и фокусирани върху конкретна аудитория. За юношите до 18 г. водещата организация е младежкият “Червен кръст”. При студентите вариантите са два – институционализирания Студентски съвет и AIESEC (най-голямата международна студентска организация в света, с представителства в над 110 държави и повече от 35 000 активни члена).
Обособилите се лидери в своите области имат ясна идентичност и послания, отправени към добре оформени сегменти. При всеки от тях се забелязва една обща характеристика – макар да са на етапа на растеж от жизнения си цикъл (с оглед потенциала за нарастване на членската маса), то те проявяват белезите на зрялост, свързани с насищане на пазара и достигане на връх в развитието, белязан от слабо и плавно нарастване в броя на активните симпатизанти.
На какво се дължи това? В брандинга съществува закон, който гласи, че водещата марка трябва да лансира не собствените си предимства, а категорията, в която присъства. Когато дадена неправителствена организация постигне водачество и огромен дял в своята област се появява опасност от тотално доминиране и липса на конкуренти. Българската действителност показва, че доброволческата дейност не е особено популярна сред младежите, особено студентите, които са привлечени от ред други възможности за прекарване на свободното си време, имащи спорна полезност за личностното им развитие. Налице са периодични кампании за рекламиране марките на водещите организации, ясно таргетирани към целевите им аудитории и генериращи все по-добър ефект по отношение привлечен интерес и увеличение броя на членуващите. На пръв поглед всичко е идеално и е налице положителен растеж. Ако се вгледаме в цифрите и относителните дялове на заинтересованите спрямо общия брой на потенциалните кандидати за доброволци, картината придобива други нюанси.
Текущата ситуация може да се промени много лесно и бързо. Приложението законите на брандинга ще ускори този процес неимоверно. Водачите в своите области – Червения кръст и особено AIESEC, би следвало да провеждат масирани кампании за реклама на самата категория – членство в неправителствени организации и доброволческата дейност като цяло, сформиране на групи от студенти за защита на дадена кауза и пр. инициативи. Тогава, този тип активност ще генерира необходимата публичност и ще привлече интереса на все повече студенти и млади хора, които няма да гледат на комуникацията като убеждение да се присъединят и изберат точно определена общност, а като на образователни мероприятия, показващи им ползите от по-различното прекарване на свободното време. Ще започнат да възникват малки и тясно специализирани младежки обединения, които със свои средства ще се борят за вниманието на студентите. Именно те, привлечени от цялата тази шумотевица и запознати с предимствата да си доброволец, ще започнат активно да търсят най-добрите варианти за тях. И точно тук идва моментът, в който водещите марки ще са на разположение, привличайки основния пай от търсенето. И за малките новопоявили се играчи ще има членове, но много повече ще са кандидатите за присъединяване към лидерите.
Организацията, на която съм член от 2002 г. и в която съм имал възможността да се развивам в абсолютно всички функционални области – AIESEC, бележи ежегоден ръст в присъствието на презентациите си за набор на нови членове. Аз си задавам въпроса – какво може да се направи през останалото време, за да се постигне още по-висок резултат и популярност. Как може да се генерират вместо 200 посещения, 1000? Прилагането закона за категорията в брандинга ми дава точния отговор – лансиране на доброволческата дейност без директно обвръзване на кампаниите с марката AIESEC. Създаденото по този начин търсене само ще попадне на лидера, в чието име едва ли някой се съмнява. Още повече – когато студентът бъде изложен на обучаващи послания, неговите възприемчивост и доверие са значително по-високи, отколкото ако му се представя директно даден вариант за избор.
Продажбите имат за цел да лансират агресивно и изкуствено нещо, което не се търси особено. Брандингът има за задача и призвание да създаде именно търсенето, продавайки по този начин проактивно предимствата на водещата марка, позиционирайки я на точното място и в точното време. Когато един човек е в състояние на търсене на варианти, то тогава той е многократно по-възприемчив към посланията с цел привличането му към определен продукт. Тези особености и правила важат в пълна степен и за сферата на неправителствените организации. Конкуренцията е нещо положително, защото създава усещането за избор. А какво избира всеки в края на краищата? Ами водещата марка, защото е най-добра 
